Добър ден! Казвам се Анелия Василева Божидарова, на 46 години съм. Аз работя като главен технолог по контрол за качеството в сладкарска фабрика, аз имам две деца и прекрасен внук (и внучка на път). Смятам, че животът ми наистина е радостен и ярък! Но това не винаги е било така – само след като се излекувах от диабета успях да погледна на него по-различно.

В такива случаи е прието да се започва с историята на болестта... Ами, аз се разболях от захарен диабет когато бях на 29 години. Най-странното е, че въпреки че работя в сладкарска фабрика, винаги съм била много безразлична към сладкото, това се предаде и на децата ми – те също цял живот предпочитат кисели краставички пред шоколада. Обаче хранителните навици «удариха» в другата крайност – винаги съм обичала салами, наденици c кетчуп (спомням си, през гладните 90-те години, когато за първи път вкусих екзотичния тогава "хот дог" - и се влюбих в него завинаги), и ако пък това беше нещо пушено или, например, пиле на грил – за мен нямаше по-хубаво от това. Ние дори вкъщи си сложихме грил, и тогава като се развихрих - то риба ще запека, то пиле, с една дума, всеки ден имахме празнична вечеря.

Разбира се, започнах да надебелявам, но това не ме притесняваше особено, особено след като съпругът ми каза, че за него аз съм най-красивата и всяка жена трябва да има добър апетит. И, какви ти физически упражнения – на работа така се уморяваш, че като си дойда вкъщи дори ми е страшно да си помисля да правя още нещо. Иначе при мен всичко беше нормално, не пушех, не злоупотребявах с алкохола ...

Няма да Ви разказвам подробности, но мисля, че това е познато на мнозина от болните от захарен диабет. Първо започваш да се уморяваш свръх много, но го отдаваш на стреса, на работата, на възрастта, в края на краищата. Ами, вие ти се свят, ами, все ти се спи, сега и екологията, и имунитета са слаби, какво очакваш.

Уплаших се, когато започнах да отслабвам от само себе си, без никакви усилия от моя страна. Отначало, разбира се, бях доволна, че отново влязох в старите си дънки, но после разбрах, че е някак си странно ... Започнах да пия много вода и извинявам се, да бягам до тоалетната. В крайна сметка, веднага след като ми излезе свободно време – отидох на лекар, терапевтът ме прати на ендокринолог, дадох всички анализи – и разбрах, че имам диабет. 2-ра степен, неинсулинозависим, но, както каза многозначително лекаря, не може да се предскаже как ще се развива болестта.

Първата ми реакция беше: е, това не може да бъде! Вчера всичко все още беше нормално, а днес трябва изцяло, на сто процента, да променя живота си, за да остана горе-долу добре.

Вероятно това беше най-трудното – да приема това, че промените са дошли и от тях на никъде не можеш да избягаш. Въпреки че имах грешната мисълта, че по-добре би било да не зная за болестта си, но трябваше да продължа да живея!

Борбата с диабета е преди всичко борба със себе си!

Лечението ми започна с традиционните лекарства за контролиране нивото на кръвната захар, промени в храненето ми, опити да правя гимнастика... Но, ще Ви кажа истината, получаваше се много посредствено. Преди всичко заради това, че много се съжалявах, струваше ми се, че аз направо физически не мога да стана и да се занимавам с някакъв спорт, дори обикновените ежедневни дела ми изглеждаха като мъчение! И дори работата ми, която обичах, също вече не ми носеше радост.

Целият ми свят се беше съсредоточил върху индикатора на тест-лентите – ако захарта е поне малко по-близо до нормата, тогава аз гора-долу можех нещо да правя, ако беше висока – край, депресия до края на деня. Постоянно я проверявах, сякаш се пазаря с нея. И болничните вървяха един след друг.

Мисля, че много хора са минали през абсолютно същото, дори и с усложнения, като например, диабетни язви или нарушено зрение...

Но сега това не е толкова важно, важно е това, че намерих начин да се отърва от диабета! Доскоро това изглеждаше напълно нереално, но все пак има такова средство.

За Insuvit научих случайно – стоях, умираща, на опашка в магазина и чух как две жени обсъждат, че майката на едната се е излекувала от диабета. Разбира се, не е хубаво да подслушваш, но това беше много важен въпрос, така че не можах да издържа и отидох при тях, извиних се и попитах за какво средство става въпрос. Ето, тогава и научих за Insuvit.

Това не е лекарство в обикновения "химически" смисъл на думата, а натурален продукт. Основният компонент на това лекарство с противодиабетно действие е рибофлавин , който спомага за разграждането на глюкоза и производството на хормони. Съдържа голямо количество антиоксиданти, витамини и микроелементи. А също така и органични киселини, които допринасят за усвояването на витамините, нормализиране работата на храносмилателния тракт, повишават имунитета. Също така продуктът съдържа полифеноли и флавоноиди, сваля захарта, холестерола и триглицеридите, повишава нивото на липопротеините с висока плътност, разрежда кръвта, има антиоксидантен ефект и спомага за предотвратяването на различни възпалителни процеси при диабет.

Когато започнах да взимам лекарството, захарта започна да намалява постепенно с всека тест. И след това (когато аз специално пропуснах няколко дози, за да проверя какво ще стане), се оказа, че захарта е в границите на нормата (по-близо до горната, но това е нормално!) дори и без допълнително вземане на Insuvit. Между другото забелязах, че и кръвното ми стана нормално, а то винаги беше малко по-високо.

Лекарството се пие много лесно – по 1 -2 пакетчета на ден. Резултат ще има още през първата седмица (поне при мен беше така), но е много важно да минете целия курс, всичките 30 дни, и да правите това два пъти в годината. Аз правя така вече трета година и на всичките ми анализи захарта винаги е наред, пфу-пфу-пфу.

Затова мога да кажа с чиста съвест: диабетът може да се лекува и за това не е нужно да ходите в Израел, САЩ или някъде другаде. Поръчвам от официалния сайт, ето от тук ЛИНК КЪМ САЙТА , колетите не изчезват, идват бързо. Ако някой се съмнява – плаща се само след получаване на колета. Дори на мен не ми беше трудно да се оправя.

В крайна сметка, скъпи другари по нещастие, ние имаме възможност да се излекуваме! И би било глупаво да не се възползваме от нея – това е като втори шанс за здравето, който ни се дава. Но, разбира се, важно е не само да се излекувате от диабета, но и да се замислим за това, колко е хубав живота ни, за да не се отнасяме към него с лека ръка! Пазете здравето си и се радвайте на живота!